Спрете полета на сокола ( Том 30 )

“Козела си купи един килограм наденица, сирене, буркан кисели краставички и хляб. Напълни един плик с водка и се заключи в родната си лесидренска къща. Беше изключил всички телефони и практически прекратил всякаква връзка с останалия свят. В колата му беше “Щайера”, на кръста под колана “Рюгера” и това беше всичко. Беше се провалил и го знаеше. Никаква доставка не беше в състояние да заличи гафа, който сам си беше направил. Беше си създал един милион допълнителни непредизвикани врагове в един и без това враждебен свят. И най-важното, не беше обезглавил глутницата.
Козела се напи и заспа. Събуди се махмурлия и изпържи едно парче наденица. Опита я, но не му хареса. Хвърли я на двора и отряза парче сирене. Взе го в едната ръка и с чаша водка в другата излезе на терасата.
Пролетта идваше и дърветата се разлистваха. Отдавна надошлите прелетни птици вече спяха в короните на дърветата. Някъде все още бухаше бухал. Долу откъм селото се чуваше откъслечен лай на кучета, но иначе тишината беше повсеместна, всепоглъщаща или, общо взето, т.нар. космическа тишина на нервността, от която болят ушите и се пръска мозъка.
Козела отпи, отхапа от сиренето, после и него го хвърли на двора и продължи само с водката.”
Христо Калчев